събота, 28 май 2016 г.

Когато езикът ти е Убиец



Васил Панайотов видях в Ръкописът и още там го леко го намразих, заради прекаления му талант. Той е от хората, които създават цитати с всяко второ изречение. 

Всяко обещание е валидно само към момента да даването му. Има две причини за това, едната не е предумишлена, другата е. Първо, човешките намерения, дори и добрите, са неустойчиви на времето, и второ - хората, дори и добрите, лъжат.

За Васил Панайотов информация може да си намерите сами, как прилича на рецидивист и така нататък, как не влиза в клишето и прочие. Аз ще говоря за романа му Убиец. Който е печелил незнамколкоси втори места. 
Някои хора твърдят, че хубавата книга се познава по това дали те грабне отначало. Не споделям това мнение. Книгите са като хората - различни са. Има трудни, лесни, невъзможни, евтини, всякакви. Тази книга се чете на един дъх. Приключих я за един следобеден сън на сина ми.

За какво става дума?

Не ми се ще да разказвам сюжета, защото в случая той е нищо без езика, а езикът на този автор трябва да се усети. Не знам как ще се превежда на други езици, но му пожелавам да се сблъска с този проблем. Имам предвид, че Васил Панайотов подрежда думите, така че те да му служат не само смислово, но и често звуково. 
Главният герой Велин скача през прозореца на удобния си подреден, богат, мечтан живот, право в нищото. Което нищо той нарича "свобода". Без пари, телефон, дрехи, съпруга, деца, дом, кола... Както сигурно се досещате, не е важно какво яде и къде спи, а дали намира мечтаната си свобода и дали свободата означава безнаказаност.

Защо да се прочете?

Романът е написан без ефемизми и заобиколки и това, както разбирам, предизвика реакции в двата полюса. 

А специалитетът на Ориента се оказа най-обикновено ръгане с претенция. Дори малко ме беше гнус. Задникът на Мелиха произвеждаше едни въздушни звуци... Като пръдни, ама навътре.

Този език е убиец. За някои фатален, за други, в смисъл на трепач. Няма как да останеш в безопасност, пишейки така. Но за мен е важна цялата картина, а и подобен език би ме подразнил, само ако е самоцел. 
За романа си съставих мнение чак накрая. До последно ме се губеше цялата картина. Не че не ми харесваше през цялото време, просто все чаках да видя идеята. 
Има защо Убиец да е винаги на финал, просто текстът е такъв, че не може да те остави безразличен. Темата за престъплението и наказанието, възмездието и пътят към себе си хич не е нова, но представена на ТОЗИ език, дава друга гледна точка.

Католишките храмове са по-практични. Имат безброй седалки, на които можеш спокойно да се оплуеш и приличат на киносалони. Нашите черкви са като изографисани терариуми. Влажни, празни и правостоящи.

Защо да не се чете?


Два момента в романа ме боднаха в очите, единият е софийския диалект на работниците във варненски хотел. Варна, нали, какво знаем, е с пословично силен източен говор. Другият въобще няма да го споменавам. Един вид, заяждам се на дребно.

Ще прочета ли пак?

Вероятно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар