четвъртък, 9 май 2013 г.

"Яловата вдовица" - един роман на нашия език



От доста време се каня да ви запозная с една своя много любима книга. Става дума за "Яловата вдовица" на Бойка Асиова. Сега, когато започвам да го правя разбирам, че искам да кажа толкова много неща, че не знам как да започна.
Бойка Асиова е необикновен автор. Майстор на една много топла, истинска, дълбоко българска реч. Вълнуват я историите на малките хора, на тези, с които се разминаваме, на тези, за които не предполагаме, че ги има. Любимите ѝ места са малки села, където търси духа на старите българи. Асиова е носител на наградата "Николай Хайтов" точно за този роман, често сравняват писането ѝ именно с Хайтов. Но аз нямам намерение да я сравнявам с никого.
Прекланям се пред умението ѝ леко да подхване текста, да го люшне като хоро, да го остави да почине на свежа сянка под крушата в двора, после да го поръси с ледена вода от кладенеца и пак да го засили по баирите. Да те накара хем да се чудиш защо не използваме вече тези красиви думи, хем да тръпнеш в очакване за съдбите на героите, хем леко да се срамиш, че знаеш толкова малко за страната и сънародниците си.

За какво става дума? Както се разбира от заглавието, става дума за една жена, останала вдовица без време. Много млада и хубава. Враница. И ако си мислите, че съдбата на вдовица буди само съчувствие у околните, лъжете се. Враница е изправена пред ужаса да бъде хубава и неомъжена, когато другите жени смятат това за грях. И всичко това в едно мъничко градче, където всички се познават. Животът на героинята никога не е бил лек, не олеква и до края на историята. Дори любовта между нея и албанеца Адем е някак мълчалива, недоизказана и странна. Но даже и такава, пак е топла и човешка, пак е хубава и истинска. И тъкмо те е стоплила, когато между тях като клин застава една клетва със силата на проклятие. Клетва за смърт, корените на която са много назад в поколенията и вероятно ще пробият много напред в следващите. Трябва да се вземе решение, толкова тежко, че не е по силите на човека. Някой трябва да умре, друг да се роди, а любовта... тя остава като мирис на подправка.

Защо да се прочете?  Най-вече заради езика, на който е написана "Яловата вдовица". Ще ви се услади, обещавам ви. Защото е прекрасна история - и силна, и тъжна, и весела, и любовна. Истинска. В романа си Асиова проследява съдбите на много герои от градче в разложката котловина и те почти всички си имат прототипи. Това е от книгите, които не ти дават да ги оставиш, докато не свършат.

Защо да не се чете? Ами, ако си луд фен на фентъзито, например, не мисля, че това е твоята книга. Ако си под 18 години, също се съмнявам, че ще ти влезе под кожата.

Ще я прочета ли пак? Вече съм я чела три пъти. Ще я оставя да отлежи и пак ще я подхвана. Сигурно защото всеки път, когато свърши, ме оставя с дълбоко съжаление, че се разделям с Аджисале, Айдън Динка, Чибук Тонка, Рабието.... Прочетете и ще разберете какво ви казвам.