18% сиво - роман-приключение

За какво става дума? Става дума за едно пътуване. Бягството на един българин от посткомунистическа България към новия свят. Едно препускане от Мексико до Ню Йорк. Носталгия по една любов, по отминал живот, мечти и надежди, суровата красота на пътя. Звучи ви познато? Ще си кажете, че ви е писнало от пътувания навътре и навън в душите на автори като Паулу Коелю. Не, не, не….. тук  е намесена една торба марихуана. Една изпепеляваща любов. Едно бягство от всичко. Кръв, секс, мръсни тоалетни – такива, каквито са в живота, а не такива, с които някои се опитват да скандализират читателя. Нищо не е спестено, наистина нищо. Дори нещата, които вие самите бихте спестили, ако се наложи да разкажете за деня си.

Защо да се прочете? Защото ще се убедите, че български автор може да звучи истински, съвременно, по своему. Че може да бъде разказана леко и без напъване една история, в която, сигурна съм, ще намерите себе си на места и ще се съгласите, че такива сценарии може да поднесе само животът. Захари Карабашлиев живее от много години в Америка, следователно от много години езикът, на който се изразява и мисли, е английският. Което още повече ме изпълва с уважение, заради оформянето на текста, подреждането му и воденето на читателя в това съвременно приключение. Именно така бих нарекла този роман – роман-приключение. Тази книга ще се хареса на много различни хора. Защото е разказана човешка история. Не звучи фалшиво, макар на места да е толкова фантастична, колкото само животът може да си позволи да бъде. Самият автор твърди, че всички случки в „18% сиво“ са негови преживявания, подредени не в реда им на случване, а в ред, подходящ за историята.    

Защо да не се чете? Ами… всъщност не се сещам за такава причина. Моят съвет е да пробвате, а прогнозата ми е, че историята няма да ви даде мира, докато не я завършите. 

Ще я прочета ли пак?  Това, мога смело да заявя, е една от любимите ми книги. Една от книгите, които съм препрочитала и към която пак ще се върна.